Caffe Florian, най-старото в Италия 

Преди време написах, че има хора, които са ми казвали, какво пък толкова виждате в тази Венеция? Това са такива, които избиват комплекси и се правят на велики. Тогава казах, че съм ги попитал съвсем небрежно, посетихте ли музея Correr и пихте ли кафе в Florian, а те ме гледаха умно, какво ли е това?

Да не би пък аз да се правя на велик и много компетентен, не, не съм такъв човек, просто съм реален и не искам да се правя на по различен от другите, когато нещо ми харесва. Казвам го веднага, нищо че хората отдавна са го оценили.

При посещенията ни в Рим два пъти сме били на улица  Condotti във второто по възраст кафене в Италия Antico caffе Greco, преживяването е невероятно. 

Какво ще почувстваш, като знаеш, че на същата маса са си пили кафето Гьоте, Стендал, Ференц Лист има ли значение колко струва в този момент едно кафе, не.

Нещо се пренесох в Рим, нека се върнем във Венеция. 

Минаваме отново през Сан Марко и се смеем на хората, които се чудят как да нахранят гълъбите, защото вече е забранено.

Заставаме в средата на площада, отстрани се вихри красива сватба, младоженците отбелязват щастието си на едно от най-красивите места в света. Сигурно никога няма да забравят този момент, опитваме се да се снимаме с тях, а те се смеят. 

Спомняме си младините и решаваме веднага, че сега е момента да седнем в най-старото и известно кафене в Италия Florian.

Няма да забравя годината от която съществува, пише го в менюто, след 10 години ще направи три века. За ваше сведение Antico в Рим е само с 40 години по-младо.

Името идва от първия собственик, който се е казвал така и от тогава по наследство собствеността се предава от поколение на поколение.

Сядаме навън, времето е малко намръщено, но отвън е оркестъра, не е за изпускане. Свирят прекрасна класическа музика и отново се пренасяш в онези векове.

Менюто е кратко и ясно напитки, перфектни десерти, от всичко по-малко, без излишни неща. Поръчваме си капучино, различни десерти и сок. Идват в луксозни табли, със специални картички и салфетки, всичко на масата е като сувенир, не ти се иска да го докосваш.

И докато се наслаждаваме, слушаме музика, снимаме се с оркестъра и изведнъж завалява дъжд. Всяко зло за добро, иначе кога ще влезем вътре в кафенето, бях забравил, че истината е вътре.

За три века са направени доста реставрации, но същността е запазена. Има на разположение няколко зали, които носят различни имена. Всичко е като шедьовър на изкуството, невероятни платна, кадифе, огледала и лукс. Може да видите снимките ми направени там, въпреки огромното неудобство да се снима на подобни места.

Дъжда ни направи услуга, пренесени в залите където винаги може да срещнете някоя знаменитост, а можеше  да забравим да влезем. Накара ни да останем доста време и да забравим за действителността.

Отново сме на една маса с Гьоте и дори Казанова, да не изброявам другите велики гости минали от тук. Дъжда продължаваше да вали, залите се напълниха, места почти нямаше, оркестъра вече не свиреше. Да в този ден не посетихме нищо друго, но това ни стигаше.

Може да си закупите като сувенир доста неща с марката Florian, шоколади, вино, дражета, чай и разбира се кафе.

Сигурно веднага ще попитате колко ли сме платили за две кафета, два десерта и два сока, не се сърдете няма да Ви кажа. Това не е хотел и мисля, че не е коректно, колкото и да е, струва си. Ако някой го интересува от любопитство, да ми пише лично ще му кажа кое колко струва.