Бачковски манастир

"Света Богородица Успение"неповторим

Ще продължим поклонението в един от най-големите манастири в България.

Няма да бъда много подробен в това мнение, защото e казано почти всичко преди мен, но съвест не ми дава да го пропусна.

Не знам дали на някой е толкова приятна тази търговия, по пътя към манастира, но тя сякаш всеки път става все повече. Сякаш се намираш на някакъв събор или панаир по селата, дори повече.

Минаваме транзит с колата и на подхода си плащаме едно левче за вход към паркинга.

Първо от ляво ще видите две красиви чешми, преди да стигнете, където съм си запазил едни от първите снимки като дете. Горе пред манастира търговията е по-малко, но градината от дясно с водната площ е доста занемарена.

Чешмите пред манастира никога не пресъхват и се наплискваме хубаво преди да влезем. Широка порта с нещо като тунел на който е изписана историята на манастира ни посрещат и веднага в дясно пак чешмата, вече вътре, отново ни примамва с бистрата си вода.

Много може да се каже за историята на втория по-големина манастир в България, който вече близо десет века приема поклонници. Но това може да го прочетете на стената или в безбройните теми по този въпрос.

Тук се намира една от най-ценните икони на Богородица, за която се твърди, че тя самата е позирала. И иконата сама е дошла до тук, подарена на храма от двама грузинци, както и самият манастир е основан от грузинец.

Не пропускайте, ако е възможно да видите и още няколко реликви в светата обител, като масата в трапезарията, която е на цели 4 века. Тук има и доста стари и ценни стенописи, които заслужават внимание.   

Поседнете малко в двора на манастира, пожелайте си нещо и то дано се сбъдне.

След като излезете, може да отидете отсреща до Костницата, която е единствената запазена сграда построена с първия манастир, както казах преди десет века.

Тук има много интересни маршрути, които не се отдалечават на повече от два часа и при наличие на време може да ги посетите.

От тук започва и резервата Червената стена, който също може да обиколите и да се насладите на природата.

После ако вече сте гладни, при слизането може да посетите и стария ресторант под манастира Чевермето.

До него ще видите какви красиви порти пазят манастирските имоти.

Точно тук има пряк път покрай дувара на имотите, който излиза на централното шосе по което ние продължаваме към следващия християнски храм.

Най-близо до бога, Кръстова гора

Манастир „Света Троица“

Църква „Покров на Пресвета Богородица”

Ще започна от Бачково, тъй като до тук е лесно, пълни с енергия тръгваме към светия връх на Кръстова гора.

След десетина километра стигате до разклона с Юговското ханче, където може да се подкрепите за пореден път. Има достатъчно табели за да не объркате пътя, който Ви трябва.

След още няколко километра минавате покрай накацалите къщи в планината на село Югово и съвсем скоро построения параклис Св. св. Петър и Павел.

От тук до Кръстова гора остават само още около 20 километра. Целият път от Юговското ханче до върха е доста опасен и тесен,затова много внимателно шофирайте.

След като минете китното селце Борово, вече навлизате в територията на бога. Първо ще минете един прекрасен параклис, който сякаш е кацнал на един хълм и се оглежда в селцето. Параклиса се казва Възнесение Господне, посетете го няма да сбъркате.

В същност най-близкото село до Кръстовия връх е Мостово от другата страна, но от него и към него няма път за автомобили, може да стигнете до него само пеша. До него се стига от пътя Асеновград-Кърджали. Затова най-добрия вариант е по асфалтирания, но тесен път през село Борово.

Ако отидете през седмицата, без петък имате шанс да паркирате и да разгледате всичко спокойно. В петък и на Кръстов ден, шансовете Ви се броят на пръсти, но ако решите може да опитате, но доста рано сутрин.

На хълма се влиза от дясната страна, после се обикаля и се излиза от другата страна. Паркинга вътре е достатъчен за през седмицата, но в дните които казах въобще не достига.

Никак не е малко, но ще се опитам да Ви кажа най-важното, което трябва да знаете за едно от най-посещаваните свети места в България.

Първото, което трябва да знаете е че тук се извършва единствената по рода си служба, която започва всеки петък вечерта от 0,00 и свършва в 2,00 след полунощ.

Ако сте си намерили подходящо място за паркиране може да изкарате нощта в колата или под звездите, ако нощта го позволява.

Другият вариант е да си подсигурите спане в новата постройка, която не е напълно завършена, но работи. Имате възможност да бъдете в една от шестте стаи, които имат собствен санитарен възел или в общи помещения. Следващия вариант е село Борово, което е на 5-6 километра и предлага повече възможности. Но в петък вечер и тук местата се изчерпват, затова си направете резервация предварително.

И последен вариант е близкото селище Лъки, но да слизате след два часа през нощта до там не е много удачно. Там се намира още в началото на града, може би най-хубавия хотел в района.

Друго което трябва да видите на хълма са двете църкви, едната е старата Света Троица, която е на повече от 50 години, срещу хотела и новата Покров на Пресвета Богородица  в самия център. Зад нея има красива и голяма чешма и започват параклисите, които стигат до върха с кръста. Параклисите в момента са 15 и може би ще станат повече. Всеки носи името на светец и си има своята притегателна сила.

 На кръста може да поставите за малко ваша дреха или на деца и внучета, за да са здрави и щастливи. По добре си вземете свещички някъде отдолу, защото когато ние се качихме бяха свършили.

Историята на кръста е много интересна, ще Ви я разкажа накратко. Сестрата на Цар Борис, Евдокия след като остава една нощ на Кръстовия връх, по препоръка на брат Йорданчо и се излекува от болестта, която я мъчи, решава там да бъде поставен кръст. Кръста трябва да тежи точно два пъти колкото са годините на Христос, тоест 66 кг.

С две гълъбчета определят мястото, в зависимост къде ще кацнат гълъбите. Едното кацнало на върха и там поставили големият кръст.

Има и много други истории, но около всички се споменава същия този Йорданчо,който по-късно бил убит като куче в Ловешкия затвор.

Сигурно знаете, че кръста преди години беше откраднат, но доста време след това върнат на мястото си от същия човек. Защото за времето докато кръста е бил при него, на него му се случват куп нещастия и той решава да го върне.

 И стигаме до едно от двете аязмо, гълъбите били два и втория кацнал в гората, но там нямало нищо. След малко копане излязла бистра и светена вода и се родило аязмо Гълъбичката, от което и до днес блика водичка. Какво да се прави и тук поставили един по-малък кръст.

Други  казват, че гълъбчето било едно и на освещаването на кръста кацнало там и след като го проследили, то им показало аязмото. Както и да е било няма значение, важното е че го има.

До това аязмо има две неща, които правят впечатление. Първото е едно дърво, на което корените са почти изцяло отвън,там завържете нещо, ако имате някаква болест тя ще остане там. Другото е пак дърво наречено Дървото на греха, ако преминете през клоните му ще си опростите всичките си грехове. И третото, което трябва да знаете за това място е, че ако видите на земята хубаво камъче, погледнете дали на него няма кръстче,в повечето случай има, защото Вие вярвате в това.

В района има още едно аязмо, в долната част, до което ще стигнете доста трудно. Първо е малко далече и е доста стръмно. И водата почти не тече, ако мислите да си напълните от там. Нарича се Очното и помага на болести по очите, но който е нервен и сприхав не трябва да ходи там, защото казват, че водата спирала на пълно.

В средата на комплекса има и заведение в което може да се подкрепите, а на връщане по пътя има сергии, от които си вземете кристалче или сладък боб и мед.

Това е едно прекрасно място, създадено от вярата на хората, които са оставили своите болести на върха. Дано не бъде опорочено от кич и търговия и запази своя облик за поколенията.