Най-близо до бога, Кръстова гора

Манастир „Света Троица“

Църква „Покров на Пресвета Богородица”

Ще започна от Бачково, тъй като до тук е лесно, пълни с енергия тръгваме към светия връх на Кръстова гора.

След десетина километра стигате до разклона с Юговското ханче, където може да се подкрепите за пореден път. Има достатъчно табели за да не объркате пътя, който Ви трябва.

След още няколко километра минавате покрай накацалите къщи в планината на село Югово и съвсем скоро построения параклис Св. св. Петър и Павел.

От тук до Кръстова гора остават само още около 20 километра. Целият път от Юговското ханче до върха е доста опасен и тесен,затова много внимателно шофирайте.

След като минете китното селце Борово, вече навлизате в територията на бога. Първо ще минете един прекрасен параклис, който сякаш е кацнал на един хълм и се оглежда в селцето. Параклиса се казва Възнесение Господне, посетете го няма да сбъркате.

В същност най-близкото село до Кръстовия връх е Мостово от другата страна, но от него и към него няма път за автомобили, може да стигнете до него само пеша. До него се стига от пътя Асеновград-Кърджали. Затова най-добрия вариант е по асфалтирания, но тесен път през село Борово.

Ако отидете през седмицата, без петък имате шанс да паркирате и да разгледате всичко спокойно. В петък и на Кръстов ден, шансовете Ви се броят на пръсти, но ако решите може да опитате, но доста рано сутрин.

На хълма се влиза от дясната страна, после се обикаля и се излиза от другата страна. Паркинга вътре е достатъчен за през седмицата, но в дните които казах въобще не достига.

Никак не е малко, но ще се опитам да Ви кажа най-важното, което трябва да знаете за едно от най-посещаваните свети места в България.

Първото, което трябва да знаете е че тук се извършва единствената по рода си служба, която започва всеки петък вечерта от 0,00 и свършва в 2,00 след полунощ.

Ако сте си намерили подходящо място за паркиране може да изкарате нощта в колата или под звездите, ако нощта го позволява.

Другият вариант е да си подсигурите спане в новата постройка, която не е напълно завършена, но работи. Имате възможност да бъдете в една от шестте стаи, които имат собствен санитарен възел или в общи помещения. Следващия вариант е село Борово, което е на 5-6 километра и предлага повече възможности. Но в петък вечер и тук местата се изчерпват, затова си направете резервация предварително.

И последен вариант е близкото селище Лъки, но да слизате след два часа през нощта до там не е много удачно. Там се намира още в началото на града, може би най-хубавия хотел в района.

Друго което трябва да видите на хълма са двете църкви, едната е старата Света Троица, която е на повече от 50 години, срещу хотела и новата Покров на Пресвета Богородица  в самия център. Зад нея има красива и голяма чешма и започват параклисите, които стигат до върха с кръста. Параклисите в момента са 15 и може би ще станат повече. Всеки носи името на светец и си има своята притегателна сила.

 На кръста може да поставите за малко ваша дреха или на деца и внучета, за да са здрави и щастливи. По добре си вземете свещички някъде отдолу, защото когато ние се качихме бяха свършили.

Историята на кръста е много интересна, ще Ви я разкажа накратко. Сестрата на Цар Борис, Евдокия след като остава една нощ на Кръстовия връх, по препоръка на брат Йорданчо и се излекува от болестта, която я мъчи, решава там да бъде поставен кръст. Кръста трябва да тежи точно два пъти колкото са годините на Христос, тоест 66 кг.

С две гълъбчета определят мястото, в зависимост къде ще кацнат гълъбите. Едното кацнало на върха и там поставили големият кръст.

Има и много други истории, но около всички се споменава същия този Йорданчо,който по-късно бил убит като куче в Ловешкия затвор.

Сигурно знаете, че кръста преди години беше откраднат, но доста време след това върнат на мястото си от същия човек. Защото за времето докато кръста е бил при него, на него му се случват куп нещастия и той решава да го върне.

 И стигаме до едно от двете аязмо, гълъбите били два и втория кацнал в гората, но там нямало нищо. След малко копане излязла бистра и светена вода и се родило аязмо Гълъбичката, от което и до днес блика водичка. Какво да се прави и тук поставили един по-малък кръст.

Други  казват, че гълъбчето било едно и на освещаването на кръста кацнало там и след като го проследили, то им показало аязмото. Както и да е било няма значение, важното е че го има.

До това аязмо има две неща, които правят впечатление. Първото е едно дърво, на което корените са почти изцяло отвън,там завържете нещо, ако имате някаква болест тя ще остане там. Другото е пак дърво наречено Дървото на греха, ако преминете през клоните му ще си опростите всичките си грехове. И третото, което трябва да знаете за това място е, че ако видите на земята хубаво камъче, погледнете дали на него няма кръстче,в повечето случай има, защото Вие вярвате в това.

В района има още едно аязмо, в долната част, до което ще стигнете доста трудно. Първо е малко далече и е доста стръмно. И водата почти не тече, ако мислите да си напълните от там. Нарича се Очното и помага на болести по очите, но който е нервен и сприхав не трябва да ходи там, защото казват, че водата спирала на пълно.

В средата на комплекса има и заведение в което може да се подкрепите, а на връщане по пътя има сергии, от които си вземете кристалче или сладък боб и мед.

Това е едно прекрасно място, създадено от вярата на хората, които са оставили своите болести на върха. Дано не бъде опорочено от кич и търговия и запази своя облик за поколенията.