В памет на загиналите дечица в река Лим.

Река Лим, нашата трагедия.

Всеки българин като чуе името на тази река и настръхва, и не само българи, тук срещнахме и други чужди туристи, които бяха потресени от случилото се.

Малко и за реката, ако изключим този нелеп инцидент, Лим е една прекрасна река, която преминава през четири държави. Няма основание да виним тази река за гибелта на дечицата. След като тръгва от Черна гора тя влиза в Албания и след това се отново се връща в Черна гора. Пътя и е доста интересен защото след това влиза в Сърбия и накрая в Босна и Херцоговина. В случая на нас ни е най-позната в сръбската си част.

След като тръгнахме от Златибор цялата ни мисъл беше прехвърлена към нея.

Преминават се прекрасни места, стигате до едно доста красиво езеро/забравих му името/ и след Нова Варош Ви очаква Лим. Веднага след като влезете по дефилето на реката ще видите огромна карта на нейния път, спрете и го разгледайте. Там ще се срещнете и за първи път със злокобната за нас река.

На доста места по поречието може да спрете и да видите, как спокойно си тече тази река. Рибари си ловят риба, други си правят уикенд/беше неделя/.

Населени места по реката много няма, но реката е изключително полезна за населението,освен за земеделие се използва и като източник на енергия.

Най-важните градове по нея в сръбската част са Приеполе и Прибой, в Черногорската си част са малко повече.

Ще Ви кажа нещо интересно, за което не се бях сетил преди, водите на Лим минават и през нашите брегове. Защо ли? Първо тя събира водите си над 200 километра, след това става основния приток на река Дрина, тя пък от своя страна се влива в река Сава. В Белград двете големи реки Сава и Дунав се събират и от там Дунав минава бреговете на България и се влива в Черно море. Така че както в Дунава, така и в Черно море има води от река Лим.

Спори се за името на реката, едни казват, че произлиза от латиница и означава граница, а други, че преведено означава вода.

Каквото и да означава, водата е в изобилие, на места дори е превърната от човешката ръка в езера за да бъде в помощ на хората.

Ако не беше всичко това случило се в една мрачна,дъждовна нощ на 4 април 2004 година едва ли щеше да си мислим лоши неща за тази река. Всичко зависи от нас хората, за да са живи и здрави децата ни.

За невинните дечица прочетете в следващото мнение.

СБОГОМ  АНГЕЛЧЕТА !

Какво съвпадение, че написах това мнение в деня на големия празник Преображение Господне. В този ден небето се отваря, може би за Вас мили деца.

Много ми е трудно да напиша тези редове, но ще го направя в памет на тези невинни деца.Нашата работа в този сайт е да се забавляваме,да пътуваме реално и виртуално, да научаваме нови и нови неща, но за съжаление има и такива места които трябва да посещаваме с много мъка.

След като стигнете до реката за съжаление ще видите, че тя си тече спокойно и нищо не напомня в този момент за онази черна нощ на 4 април 2004 година.

След като за първи път видите реката до мястото на трагедията ще трябва да изминете около 50 километра все по нея. Хубав и красив път създаден благодарение на тази река в течение на много години. В по-голямата си част тя си тече спокойно, на места е като езеро имаш чувството, че не мърда, а другаде е буйна и пълноводна.

Спряхме на две места, за да се огледаме колко е опасна тази река, и да се подготвим за това което ни чакаше.

Този път изминахме доста бързо и като видяхме табелата за село Гостун, помислихме, че сме подминали мястото заради  което бяхме тръгнали по този път. Хората от това село са помогнали за спасяването на част от децата в онази нощ.

Изведнъж се сетих, че Гостун е име на български хан, владетел от 7 век, с оскъдни данни за неговото кратко царуване преди Кубрат в далечното ни минало и ми стана още по тежко.

След табелата веднага следва границата на Сърбия с Черна гора,ами сега нали мястото е в Сърбия,трябва да се върнем да го потърсим,виждам на пътя малко магазинче и веднага спирам.Приятен сърбин любезно ми казва,че мястото е на 100 метра след границата и ми показва в далечината паметника,който вече се вижда бегло между дърветата.

Спираме на границата,изчакваме десетина коли и вече сме в неприятни тръпки.

Времето сякаш беше спряло, чакахме десетина минути,но ми се видя цяла вечност от напрежение.

Това е само сръбската граница, а тази на Черна гора е след няколко километра,тоест мястото е в буферната зона може би заради невъзможността на пътя да се построят и двете граници.

Пристигнахме, намираме място точно срещу паметника и спираме,пред нас в немска кола се качват мъж и жена, поглеждат ни тъжно след като са видели български номер и бавно потеглят.

Не смеем да погледнем към мястото,очите ни се пълнят със сълзи.

Трябва да слезем, но това се оказва доста трудно, трябва да намерим сили.

Тук не е особено трудно за преминаване, завоя е доста широк, как ли е станало знае само господ.

Слизаме, пресичаме пътя и пред нас на стената на паметника грейват като ангели 12 невинни снимки на личицата  на дечицата.

Съжалявам, тук ще спра, защото на клавиатурата на компютъра капнаха сълзи.

Намирам сили да продължа след определено време, изваждаме 12 те свещички които носим от България и ги запалваме на огромен камък пред паметника. Целият камък е във восък от стотици свещи палени от преминаващи хора и близки.

Преминаваме  пред всички снимки на децата, толкова невинни и жадни за живот, че сърцето ще ти се пръсне. На някои са поставили медалите спечелени в детството, на други куклите, изкуствени цветя красят паметника,на толкова километри от родината кой да поддържа естествени.

Разглеждаме наоколо, реката си тече мирно и тихо и нищо не напомня за онази нещастна нощ.Двама рибари с лодка си ловят риба точно на лобното място и си говорят весело. 

Боже-Боже.

Точно тук реката е много спокойна, но е образувала нещо като вир може би доста дълбок, а и в онази нощ реката е била пълноводна от придошлите води на дъждовете.

И в нощта е валяло, сякаш небето плаче за това което е последвало.

До тук идвайки от България пътя е много лек и приятен, но те са идвали от обратната страна, тоест от към Черна гора. И до тук уверявайки се по-късно по пътя шосето е невероятно трудно, преминава през каньони и реки, тунели, нагоре-надолу, красиво, но изключително тежко за пътуване. Но те този път вече са го минали и когато стигат лесното съдбата ги покосява. 

Защо Господи ?

Не съм съдник на никого и не е това въпроса, автобуса е пътувал преди това само 150 километра с двама шофьори, но защо през нощта мили хора, защо?

Съветвам всички не минавайте по този път през нощта, хем няма да видите нищо, а и рискувате много. Още един съвет, изберете за този път ако е възможно неделята, тогава пътуват по-малко тежки камиони и е по-безопасно.

Трудно намираме сили да спрем сълзите и да продължим, но ни чакат стотици километри до следващото спиране.

Следващата спирка е Будва, но преди това трябва да видим Шкодренско езеро и най-вече да се успокоим.

СБОГОМ АНГЕЛЧЕТА !

Стената на плача, едно от най-свещените места в света

За голямо щастие посетихме Йерусалим, след дълго отлагане. Каквото и да напиша за този град, няма да е пълно. Минавайки по тесните улички изпитваш нещо доста странно и дори да не си дълбоко религиозен  ще почувстваш силата на бога.

След доста бърза и изморителна разходка се отправяме към Стената на плача.

Все по-трудно се запазва за идващите поколения това величествено място поради това, че е на доста векове и нищо друго тук не е останало от онези далечни времена. Разбира се  прави се всичко възможно стената да бъде реставрирана и да продължи да посреща милионите поклонници.

Преди да влезете на тази територия  Ви очаква тесен тунел и скенери  през които трябва да преминете след солидна проверка на туристите и багажа. 

Невъобразима блъсканица и безредици  на фона на тежко въоръжени войници, които гледат лошо. Все пак преминахме, след което се оказахме на широкия площад пред стената.

Всичко това е защото точно зад стената се намира джамията от която се смята, че на  кон се е възнесъл Мохамед. Доста неприятно съседство за християни и мюсюлмани, което доста често се превръща в бойно поле и безредици.

Въобще за всичко тук трябва да бъдете подготвени за среща и с едното и с другото. На фона на християнските молитви чувате и мюсюлмански такива от високите джамии. Всеки има право на своя бог, но защо се стига до безредици, това е друга история.

Валеше дъжд, но това въобще не ни попречи да се поклоним и да оставим нашите желания на стената с единствената мисъл те да се сбъднат.

Трябва да знаете, че пътя до стената е разделен за мъже и жени, трябва да се разделите и сами да стигнете до гладката и свещена стена.

Ще видите всякакви хора, едни се молят спокойно, други си чукат главата в стената, може би да си опростят греховете.

В ляво от стената се намира нещо като пещера, където се събират равини от всякаква възраст. Малките дечица с черни дрехи и шапки са изключителна гледка на фона на бащите си с бумбета, специални прически, бради и плитки.

Излизането става от другата страна на площада, отново под погледа на строги охранители и войници.

Излизате и пред Вас е  Маслинената планина или Елеонският хълм. Времето не стига, но за сега и това е достатъчно. Отправяме се към едно от най-свещените места The Basilica of the Agony at the Garden ofGethsemane, това е мястото където Исус прекарва последната си вечер и произнася молитвата си преди да бъде хванат.

5.02.2010 год.

Божи Гроб Йерусалим

Снимки

Започвам с голям страх да споделям моите преживявания с Вас. Отлагах го дълго това мнение, страхувайки се от това как ще го напиша, дали ще се приеме и най вече дали ще мога да опиша нещо толкова важно и значително за целия християнски свят.

Ще се опитам, но моля Ви бъдете снизходителни, казвам го защото преди известно време пуснах снимки от там и те не бяха приети от всички нормално.
Снимките наистина не бяха толкова качествени. Но всички знаят колко трудно се снима на такива места.Тълпата те натиска, имаш на разположение няколко секунди, какво по напред да направиш, да се помолиш, да снимаш най-близките или разгледаш едно от най-важните места в света. Затова трябва да се правят изключения за подобни забележителности, особено църкви.
Тук е мястото да отбележа, че вече доста често в България се срещат надписи пред църквите снимането се плаща  и то на цени от 10 до 30 евро. Не мога и да си помисля, че нашите църкви и манастири, които много ценя са с изключителни ценности, които камери и апарати могат да повредят. По света това вече рядко се среща и най-много да ти кажат no flash/без светкавица/, а в двата най-важни храма за християнската вяра във Витлеем и Йерусалим въобще няма проблем, стига да успееш да снимаш. В най-големия храм на католическата вяра St. Peter's Basilica Ватикана също този проблем не съществува, изключение прави само Сикстинската капела, но то се знае защо.
Но пак се отплеснах, да продължим за Йерусалим. Не съм и очаквал, че първото ми впечатление за този град ще бъде толкова положително.
Всичко си беше на мястото, цареше ред и чистота, говоря за новия, а не стария град, там положението е малко по-друго.
Наближаваме стените на историческия Йерусалим и всичко се променя.
Първо те побиват тръпки, къде си, как ще влезеш, достоен ли си за това, вярваш ли и докато ти минават тези мисли вече си вътре.
Навлизаш в един поток от хора, разминаваш се с всякакви националности араби, японци, тъмнокожи, евреи и ти става по спокойно, защото на някои от тях мястото им не е тук. Тогава разбираш колко е велик Христос, привлякъл цялото това множество тук на това свято място.
Навлизаш в един лабиринт от магазини, сергии, заведения , което разбира се е отблъскващо като знаеш за какво си дошъл.
Тук всички религии се събират, може да чуеш как се молят от джамията и да си пред прага на Божи гроб.
Вървиш напред храм до храм, но ти си мислиш кога ще се покаже Църквата с Божи гроб.
И ето тълпата е спряла, всички стоят и гледат, който се е сетил снима другите се кръстят и молят и не смеят да влязат.
Пред църквата има малко площадче, спрете на него, църквата не е произведение на изкуството спрямо други, които претендират за това. Съвсем обикновен храм, който те пленява със страшна сила, краката ти се подкосяват, ръцете не те слушат. Преди да влезете пипнете двете кръгли колони на портата, те носят късмет.
Вече сме вътре, ами сега на къде, точно пред Вас ще видите една мраморна плоча, прилича на надгробна, цялата заобиколена от кандила. Още тук може да осветите нещата, които носите, това е Плочата на помазанието. Върху този камък обвит сега в мрамор е било тялото на Бог, а кандилата са на всички вероизповедания, които го почитат и стопанисват храма.

След това в дясно ще видите вита стълба, качете се по нея, ще се озовете точно на мястото Голгота, където е разпънат Христос. Под стъкло се намират скалите, които са се напукали при разпъването на Спасителя. Всичко това в онези времена е било доста далече от градските порти и се смята за една последните спирки на пътя до Голгота,12 спирка от Виа Долороса. Но този път ще го оставим за друго мнение.
Точно пред Вас има олтар, влезте под масата и докоснете скалата, помолете се за миг, имате много малко време и продължете напред.

Слизате отново долу минавате от Плочата на помазанието в ляво и пред вас се извисява заветната цел за всички, които са дошли до тук, Божи гроб.
Първо се намирате пред най-святото място в света, второ това се смята за център на света или както се казва омфлос, пъп на света.
Тук жените, които са дошли да помажат тялото на спасителя за първи път чуват благата вест: „Христос Възкръсна. Защо търсите живия при мъртвите, няма го тука?“.
Ще трябва да почакате доста на това място, за да се промушите в малкия олтар където се намира камъка на който е положен Христос след свалянето от кръста. 

Отново имате само миг да се докоснете до тази светиня, която дава надежда на по-голямата част от света.
Има още няколко места, които трябва да посетите. Едно от тях е да влезете в подземията и да видите къде Елена е намерила кръстовете на тримата разпънати. С Христос са качени на кръстове и двама разбойници, като по този начин влизат в историята.
От тук може да се отправите по Виа Долороса и да преминете през всички спирки на Христос.
Наскоро беше открита гробница при един строеж в Йерусалим, там имаше ковчежета на които бяха разчетени имената на Христос и Мария. В тях бяха намерени кости и тръгна мълвата, че Господ може би е бил погребан като всички останали. Но това никой не може да докаже и най вече да отнеме вярата на милиони хора. Не е нужно да си дълбоко религиозен,  важно е да имаш вяра.