В памет на загиналите дечица в река Лим.

Река Лим, нашата трагедия.

Всеки българин като чуе името на тази река и настръхва, и не само българи, тук срещнахме и други чужди туристи, които бяха потресени от случилото се.

Малко и за реката, ако изключим този нелеп инцидент, Лим е една прекрасна река, която преминава през четири държави. Няма основание да виним тази река за гибелта на дечицата. След като тръгва от Черна гора тя влиза в Албания и след това се отново се връща в Черна гора. Пътя и е доста интересен защото след това влиза в Сърбия и накрая в Босна и Херцоговина. В случая на нас ни е най-позната в сръбската си част.

След като тръгнахме от Златибор цялата ни мисъл беше прехвърлена към нея.

Преминават се прекрасни места, стигате до едно доста красиво езеро/забравих му името/ и след Нова Варош Ви очаква Лим. Веднага след като влезете по дефилето на реката ще видите огромна карта на нейния път, спрете и го разгледайте. Там ще се срещнете и за първи път със злокобната за нас река.

На доста места по поречието може да спрете и да видите, как спокойно си тече тази река. Рибари си ловят риба, други си правят уикенд/беше неделя/.

Населени места по реката много няма, но реката е изключително полезна за населението,освен за земеделие се използва и като източник на енергия.

Най-важните градове по нея в сръбската част са Приеполе и Прибой, в Черногорската си част са малко повече.

Ще Ви кажа нещо интересно, за което не се бях сетил преди, водите на Лим минават и през нашите брегове. Защо ли? Първо тя събира водите си над 200 километра, след това става основния приток на река Дрина, тя пък от своя страна се влива в река Сава. В Белград двете големи реки Сава и Дунав се събират и от там Дунав минава бреговете на България и се влива в Черно море. Така че както в Дунава, така и в Черно море има води от река Лим.

Спори се за името на реката, едни казват, че произлиза от латиница и означава граница, а други, че преведено означава вода.

Каквото и да означава, водата е в изобилие, на места дори е превърната от човешката ръка в езера за да бъде в помощ на хората.

Ако не беше всичко това случило се в една мрачна,дъждовна нощ на 4 април 2004 година едва ли щеше да си мислим лоши неща за тази река. Всичко зависи от нас хората, за да са живи и здрави децата ни.

За невинните дечица прочетете в следващото мнение.

СБОГОМ  АНГЕЛЧЕТА !

Какво съвпадение, че написах това мнение в деня на големия празник Преображение Господне. В този ден небето се отваря, може би за Вас мили деца.

Много ми е трудно да напиша тези редове, но ще го направя в памет на тези невинни деца.Нашата работа в този сайт е да се забавляваме,да пътуваме реално и виртуално, да научаваме нови и нови неща, но за съжаление има и такива места които трябва да посещаваме с много мъка.

След като стигнете до реката за съжаление ще видите, че тя си тече спокойно и нищо не напомня в този момент за онази черна нощ на 4 април 2004 година.

След като за първи път видите реката до мястото на трагедията ще трябва да изминете около 50 километра все по нея. Хубав и красив път създаден благодарение на тази река в течение на много години. В по-голямата си част тя си тече спокойно, на места е като езеро имаш чувството, че не мърда, а другаде е буйна и пълноводна.

Спряхме на две места, за да се огледаме колко е опасна тази река, и да се подготвим за това което ни чакаше.

Този път изминахме доста бързо и като видяхме табелата за село Гостун, помислихме, че сме подминали мястото заради  което бяхме тръгнали по този път. Хората от това село са помогнали за спасяването на част от децата в онази нощ.

Изведнъж се сетих, че Гостун е име на български хан, владетел от 7 век, с оскъдни данни за неговото кратко царуване преди Кубрат в далечното ни минало и ми стана още по тежко.

След табелата веднага следва границата на Сърбия с Черна гора,ами сега нали мястото е в Сърбия,трябва да се върнем да го потърсим,виждам на пътя малко магазинче и веднага спирам.Приятен сърбин любезно ми казва,че мястото е на 100 метра след границата и ми показва в далечината паметника,който вече се вижда бегло между дърветата.

Спираме на границата,изчакваме десетина коли и вече сме в неприятни тръпки.

Времето сякаш беше спряло, чакахме десетина минути,но ми се видя цяла вечност от напрежение.

Това е само сръбската граница, а тази на Черна гора е след няколко километра,тоест мястото е в буферната зона може би заради невъзможността на пътя да се построят и двете граници.

Пристигнахме, намираме място точно срещу паметника и спираме,пред нас в немска кола се качват мъж и жена, поглеждат ни тъжно след като са видели български номер и бавно потеглят.

Не смеем да погледнем към мястото,очите ни се пълнят със сълзи.

Трябва да слезем, но това се оказва доста трудно, трябва да намерим сили.

Тук не е особено трудно за преминаване, завоя е доста широк, как ли е станало знае само господ.

Слизаме, пресичаме пътя и пред нас на стената на паметника грейват като ангели 12 невинни снимки на личицата  на дечицата.

Съжалявам, тук ще спра, защото на клавиатурата на компютъра капнаха сълзи.

Намирам сили да продължа след определено време, изваждаме 12 те свещички които носим от България и ги запалваме на огромен камък пред паметника. Целият камък е във восък от стотици свещи палени от преминаващи хора и близки.

Преминаваме  пред всички снимки на децата, толкова невинни и жадни за живот, че сърцето ще ти се пръсне. На някои са поставили медалите спечелени в детството, на други куклите, изкуствени цветя красят паметника,на толкова километри от родината кой да поддържа естествени.

Разглеждаме наоколо, реката си тече мирно и тихо и нищо не напомня за онази нещастна нощ.Двама рибари с лодка си ловят риба точно на лобното място и си говорят весело. 

Боже-Боже.

Точно тук реката е много спокойна, но е образувала нещо като вир може би доста дълбок, а и в онази нощ реката е била пълноводна от придошлите води на дъждовете.

И в нощта е валяло, сякаш небето плаче за това което е последвало.

До тук идвайки от България пътя е много лек и приятен, но те са идвали от обратната страна, тоест от към Черна гора. И до тук уверявайки се по-късно по пътя шосето е невероятно трудно, преминава през каньони и реки, тунели, нагоре-надолу, красиво, но изключително тежко за пътуване. Но те този път вече са го минали и когато стигат лесното съдбата ги покосява. 

Защо Господи ?

Не съм съдник на никого и не е това въпроса, автобуса е пътувал преди това само 150 километра с двама шофьори, но защо през нощта мили хора, защо?

Съветвам всички не минавайте по този път през нощта, хем няма да видите нищо, а и рискувате много. Още един съвет, изберете за този път ако е възможно неделята, тогава пътуват по-малко тежки камиони и е по-безопасно.

Трудно намираме сили да спрем сълзите и да продължим, но ни чакат стотици километри до следващото спиране.

Следващата спирка е Будва, но преди това трябва да видим Шкодренско езеро и най-вече да се успокоим.

СБОГОМ АНГЕЛЧЕТА !