5.02.2010 год.
Божи Гроб Йерусалим
Ще се опитам, но моля Ви бъдете снизходителни, казвам го защото преди известно
време пуснах снимки от там и те не бяха приети от всички нормално.
Снимките наистина не бяха толкова качествени. Но всички знаят колко трудно се снима на такива места.Тълпата те натиска, имаш на разположение няколко секунди, какво по напред да направиш, да се помолиш, да снимаш най-близките или разгледаш едно от най-важните места в света. Затова трябва да се правят изключения за подобни забележителности, особено църкви.
Тук е мястото да отбележа, че вече доста често в България се срещат надписи пред църквите снимането се плаща и то на цени от 10 до 30 евро. Не мога и да си помисля, че нашите църкви и манастири, които много ценя са с изключителни ценности, които камери и апарати могат да повредят. По света това вече рядко се среща и най-много да ти кажат no flash/без светкавица/, а в двата най-важни храма за християнската вяра във Витлеем и Йерусалим въобще няма проблем, стига да успееш да снимаш. В най-големия храм на католическата вяра St. Peter's Basilica Ватикана също този проблем не съществува, изключение прави само Сикстинската капела, но то се знае защо.
Но пак се отплеснах, да продължим за Йерусалим. Не съм и очаквал, че първото ми впечатление за този град ще бъде толкова положително.
Всичко си беше на мястото, цареше ред и чистота, говоря за новия, а не стария град, там положението е малко по-друго.
Наближаваме стените на историческия Йерусалим и всичко се променя.
Първо те побиват тръпки, къде си, как ще влезеш, достоен ли си за това, вярваш ли и докато ти минават тези мисли вече си вътре.
Навлизаш в един поток от хора, разминаваш се с всякакви националности араби, японци, тъмнокожи, евреи и ти става по спокойно, защото на някои от тях мястото им не е тук. Тогава разбираш колко е велик Христос, привлякъл цялото това множество тук на това свято място.
Навлизаш в един лабиринт от магазини, сергии, заведения , което разбира се е отблъскващо като знаеш за какво си дошъл.
Тук всички религии се събират, може да чуеш как се молят от джамията и да си пред прага на Божи гроб.
Вървиш напред храм до храм, но ти си мислиш кога ще се покаже Църквата с Божи гроб.
И ето тълпата е спряла, всички стоят и гледат, който се е сетил снима другите се кръстят и молят и не смеят да влязат.
Пред църквата има малко площадче, спрете на него, църквата не е произведение на изкуството спрямо други, които претендират за това. Съвсем обикновен храм, който те пленява със страшна сила, краката ти се подкосяват, ръцете не те слушат. Преди да влезете пипнете двете кръгли колони на портата, те носят късмет.
Вече сме вътре, ами сега на къде, точно пред Вас ще видите една мраморна плоча, прилича на надгробна, цялата заобиколена от кандила. Още тук може да осветите нещата, които носите, това е Плочата на помазанието. Върху този камък обвит сега в мрамор е било тялото на Бог, а кандилата са на всички вероизповедания, които го почитат и стопанисват храма.
След това в дясно ще видите вита стълба, качете се по нея, ще се озовете точно на мястото Голгота, където е разпънат Христос. Под стъкло се намират скалите, които са се напукали при разпъването на Спасителя. Всичко това в онези времена е било доста далече от градските порти и се смята за една последните спирки на пътя до Голгота,12 спирка от Виа Долороса. Но този път ще го оставим за друго мнение.
Точно пред Вас има олтар, влезте под масата и докоснете скалата, помолете се за миг, имате много малко време и продължете напред.
Слизате отново долу минавате от Плочата на помазанието в ляво и пред вас се извисява заветната цел за всички, които са дошли до тук, Божи гроб.
Първо се намирате пред най-святото място в света, второ това се смята за център на света или както се казва омфлос, пъп на света.
Тук жените, които са дошли да помажат тялото на спасителя за първи път чуват благата вест: „Христос Възкръсна. Защо търсите живия при мъртвите, няма го тука?“.
Ще трябва да почакате доста на това място, за да се промушите в малкия олтар където се намира камъка на който е положен Христос след свалянето от кръста.
Отново имате само миг да се докоснете до тази светиня, която дава надежда на по-голямата част от света.
Има още няколко места, които трябва да посетите. Едно от тях е да влезете в подземията и да видите къде Елена е намерила кръстовете на тримата разпънати. С Христос са качени на кръстове и двама разбойници, като по този начин влизат в историята.
От тук може да се отправите по Виа Долороса и да преминете през всички спирки на Христос.
Наскоро беше открита гробница при един строеж в Йерусалим, там имаше ковчежета на които бяха разчетени имената на Христос и Мария. В тях бяха намерени кости и тръгна мълвата, че Господ може би е бил погребан като всички останали. Но това никой не може да докаже и най вече да отнеме вярата на милиони хора. Не е нужно да си дълбоко религиозен, важно е да имаш вяра.
Снимките наистина не бяха толкова качествени. Но всички знаят колко трудно се снима на такива места.Тълпата те натиска, имаш на разположение няколко секунди, какво по напред да направиш, да се помолиш, да снимаш най-близките или разгледаш едно от най-важните места в света. Затова трябва да се правят изключения за подобни забележителности, особено църкви.
Тук е мястото да отбележа, че вече доста често в България се срещат надписи пред църквите снимането се плаща и то на цени от 10 до 30 евро. Не мога и да си помисля, че нашите църкви и манастири, които много ценя са с изключителни ценности, които камери и апарати могат да повредят. По света това вече рядко се среща и най-много да ти кажат no flash/без светкавица/, а в двата най-важни храма за християнската вяра във Витлеем и Йерусалим въобще няма проблем, стига да успееш да снимаш. В най-големия храм на католическата вяра St. Peter's Basilica Ватикана също този проблем не съществува, изключение прави само Сикстинската капела, но то се знае защо.
Но пак се отплеснах, да продължим за Йерусалим. Не съм и очаквал, че първото ми впечатление за този град ще бъде толкова положително.
Всичко си беше на мястото, цареше ред и чистота, говоря за новия, а не стария град, там положението е малко по-друго.
Наближаваме стените на историческия Йерусалим и всичко се променя.
Първо те побиват тръпки, къде си, как ще влезеш, достоен ли си за това, вярваш ли и докато ти минават тези мисли вече си вътре.
Навлизаш в един поток от хора, разминаваш се с всякакви националности араби, японци, тъмнокожи, евреи и ти става по спокойно, защото на някои от тях мястото им не е тук. Тогава разбираш колко е велик Христос, привлякъл цялото това множество тук на това свято място.
Навлизаш в един лабиринт от магазини, сергии, заведения , което разбира се е отблъскващо като знаеш за какво си дошъл.
Тук всички религии се събират, може да чуеш как се молят от джамията и да си пред прага на Божи гроб.
Вървиш напред храм до храм, но ти си мислиш кога ще се покаже Църквата с Божи гроб.
И ето тълпата е спряла, всички стоят и гледат, който се е сетил снима другите се кръстят и молят и не смеят да влязат.
Пред църквата има малко площадче, спрете на него, църквата не е произведение на изкуството спрямо други, които претендират за това. Съвсем обикновен храм, който те пленява със страшна сила, краката ти се подкосяват, ръцете не те слушат. Преди да влезете пипнете двете кръгли колони на портата, те носят късмет.
Вече сме вътре, ами сега на къде, точно пред Вас ще видите една мраморна плоча, прилича на надгробна, цялата заобиколена от кандила. Още тук може да осветите нещата, които носите, това е Плочата на помазанието. Върху този камък обвит сега в мрамор е било тялото на Бог, а кандилата са на всички вероизповедания, които го почитат и стопанисват храма.
След това в дясно ще видите вита стълба, качете се по нея, ще се озовете точно на мястото Голгота, където е разпънат Христос. Под стъкло се намират скалите, които са се напукали при разпъването на Спасителя. Всичко това в онези времена е било доста далече от градските порти и се смята за една последните спирки на пътя до Голгота,12 спирка от Виа Долороса. Но този път ще го оставим за друго мнение.
Точно пред Вас има олтар, влезте под масата и докоснете скалата, помолете се за миг, имате много малко време и продължете напред.
Слизате отново долу минавате от Плочата на помазанието в ляво и пред вас се извисява заветната цел за всички, които са дошли до тук, Божи гроб.
Първо се намирате пред най-святото място в света, второ това се смята за център на света или както се казва омфлос, пъп на света.
Тук жените, които са дошли да помажат тялото на спасителя за първи път чуват благата вест: „Христос Възкръсна. Защо търсите живия при мъртвите, няма го тука?“.
Ще трябва да почакате доста на това място, за да се промушите в малкия олтар където се намира камъка на който е положен Христос след свалянето от кръста.
Отново имате само миг да се докоснете до тази светиня, която дава надежда на по-голямата част от света.
Има още няколко места, които трябва да посетите. Едно от тях е да влезете в подземията и да видите къде Елена е намерила кръстовете на тримата разпънати. С Христос са качени на кръстове и двама разбойници, като по този начин влизат в историята.
От тук може да се отправите по Виа Долороса и да преминете през всички спирки на Христос.
Наскоро беше открита гробница при един строеж в Йерусалим, там имаше ковчежета на които бяха разчетени имената на Христос и Мария. В тях бяха намерени кости и тръгна мълвата, че Господ може би е бил погребан като всички останали. Но това никой не може да докаже и най вече да отнеме вярата на милиони хора. Не е нужно да си дълбоко религиозен, важно е да имаш вяра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар