Италианската песен в театър Аристон, Сан Ремо. 

Festival annuale della canzone italiana 

Мнението се отнася по време на наше пътуване през 2009 година. Много странно се получава когато сме на такива пътувания, по принцип не сме от хората, които не могат без храна, консумираме предимно плодове. Но в чужбина минавайки между местните заведения все ти се иска да опиташ и специалитетите от съответното място. Вече е обяд и една паста или пица с чаша хубаво вино няма да ни се отрази зле.

Правим го без да се застояваме много и се отправяме към емблематичния театър Аристон.

Следя от както се помня почти всички фестивали на италианската песен в този театър, може да го наречем дори кино, тук се прожектират и филми.

Налага се да бъда малко критичен към последните изяви тук.

Сградата си е същата, атмосферата също, града все така красив, хората елегантни, но участниците вече започват да свалят нивото на това, което сме свикнали да виждаме и чуваме тук.

На фона на предишни години, то не бяха Рики е Повери, Тото Котуньо, Ал Бано и Румина, Ерос Рамацоти, Дзукеро да не ги изброявам всичките. Андреа Бочели започва своята кариера от тук. Обичам техните песни, винаги си ги нося когато пътуваме в Италия.

Какво видяхме през последните години, скандали с наркотици, изхвърлени песни и певци от конкурса и за капак стриптийз, прикриван с китара. Не съм противник на хубавото женско тяло, напротив, но това да се демонстрира в меката на италианската музика пред зрители  с папионки е малко в повече.

Точно тук ли трябваше да направи своя дебют известната италианска проститутка, любовница на Берлускони, няма да и казвам името, не ме интересува и без това прекалих. Извинете ме, но такава е действителността.

Но появата на ветерана Тото Котуньо ме накара да забравя и да си спомня добрите стари времена.

Всъщност предишния конкурс беше на доста по-високо ниво, хиляди зрители бяха затаили дъх преди да бъде обявен победителя. Няколко от старите звезди вдигнаха хората на крака. Не липсваха и тогава въпросните разголвания, но какво да се прави.

За първи път фестивала се провежда в казиното на Сан Ремо, но за него по-късно, след което се прехвърля в Аристон, който е малко по голям от мен на години и тази година честваше 60 години.

От тук, сигурно знаете се ражда и самият конкурс на  Евровизия, толкова коментиран в последните години в нашата страна.

Прекрасно е да си тук по време на фестивала, дори да не си вътре в залата, трудно можеш да се добереш до там. На площада се монтира голям екран на който върви всичко, което се случва в момента. Фестивала се провежда винаги в края на февруари или началото на март. Тогава тук вече е пролет, не се притеснявайте за времето.

Е разбира се хотелите вдигат доста цените, но може да нощувате някъде в околностите.

И с Феличита под езика продължаваме напред.