Поздрав за всички влюбени от Верона

Снимки

Годината е 2011, месеци февруари и март, мястото градовете на любовта Верона и Венеция, събитията са няколко. 

Свети Валентин, Осми март, Карнавала във Венеция и дата свързана с нашата любов/много години щастие и обич/.

Това което ще напиша в по голямата си част е лична история, но защо да не е споделиш с приятели. Някои ще кажат, че на тези години и след толкова време това е невъзможно, повярвайте това е дори само една много малка част от живота ни изпълнен с любов.

Когато искаш да направиш някой щастлив не са нужни много усилия, а малко повече хъс и фантазия.

  

За тези наши празници, които ние се стараем да съчетаем всяка година аз избрах изненадата и като кулминация точно този единствен ресторант във Верона с името Жулиета и Ромео.  За него малко по-късно.

Пътуването беше прекрасно, няма да описвам всяка спирка, но всичко беше изпълнено с романтика.

Свети Валентин съвпада понякога с Карнавала във Венеция, тогава не беше така, но обаянието беше същото. 

Да пътуваш стотици километри без да знаеш къде ще спреш на следващия ден и какво ще изживееш с любимия човек е голямо предизвикателство и огромно напрежение за него. Това направих аз в тези дни, всичко беше невероятно, прекрасно и още.

Прескачам всичко по пътя и вече сме във Верона. Резервациите бяха направени доста предварително в пълна тайна. Хотелът, отново с името Жулиета и Ромео / писал съм за него в друго пътуване/. Мястото, точно в центъра. 

Къщата на Жулиета на десет минути пеша, а едноименния ресторант на още пет минути по приказните улици на Верона.

Няма да описвам как украсих стаята в хотела, каква обстановка създадох за да бъдат празниците истински, защото ще стане много дълго. Всичко беше уговорено с персонала на хотела месец преди това. 

Резервацията за ресторанта беше направена също от тях по мое желание. И до момента имам връзка с тях, останали очаровани от нашата любов.

След прекрасен ден, изпълнен с какво ли не се отправяме към ресторанта, но преди това трябва да свърша още нещо. Поредната изненада.

Получих съобщение от нашата прекрасна дъщеря, че в жабката на колата ни има скрит подарък. Той трябва да бъде връчен на половинката ми точно в този ден в подходящ момент. И той настъпи.

 Влизаме в двора на Жулиета, пълно с туристи и влюбени. Заставаме пред статуята на Жулиета, но трудно се добираме до нея.

Късмет, виждам семейство българи, тихомълком им давам камерата и фотоапарата, казвам им да снимат това което ще се случи. Издебвам момента, вдигам високо една червена кутийка в формата на сърце, да видят хората и да ни дадат малко време.

Те разбират веднага, правят шпалир и застават 

онемели. Сега е момента, падам на колене пред изпадналата в паника от изненада моя половинка, точно пред статуята на Жулиета и слагам отново пръстен на ръката на моята любов след 35 години брак. Тя почти припаднала се навежда към мен, аз е подкрепям, целувки и това е върхът на любовта. В този момент бурни аплодисменти огласят къщата на най-известната жена в света, щракат светкавици, камери снимат, следват искрени поздравления от непознати хора, какъв миг господи.

Цял клас ученици искат да се снимат с нас, преследват ни по улиците и се радват наравно с нас. Миг спри. Поръчението на нашето мило дете е изпълнено успешно и тя беше с нас, в нашите сърца.

 Нашите сънародници се справиха отлично и снимки и видео бяха налице. Спомен завинаги.

Няма да разглеждаме къщата, нямаме сили, а сме го правили многократно. 

Напускаме бързо двора, вече и на нашата любов, всички погледи са вперени все още в нас, трябва да се измъкнем.

Още една спирка преди да стигнем ресторанта, 

къщата на Ромео, не толкова известна, дори затворена, но ние сме вече пред нея, учениците са още след нас, преследват любовта.