Пристан  за  богати, Port Hercule 

Монте Карло

Дори да имате на разположение в Монте Карло само 24 часа не пропускайте да хвърлите един поглед от високо и през нощта. За най-добра гледка трябва да се качите високо на скалите, докъдето може да стигнете и с кола. Другият вариант е от към морето, ако имате тази възможност.

Сигурно често сте се питали от къде идва името Монако, има няколко хипотези по този въпрос. Още повече защо и самото пристанище се нарича Херкулес. Ако свържем двете имена неизбежно стигаме до Гърция. Тогава всички други теории ще пропаднат и остава само една, гръцката.

Неизбежно стигаме до самото пристанище, както и да го погледнете, от скалите, от морето, то е невероятно. Почти винаги пълно с най-красивите и най-големите яхти в света. Не си мислете обаче, че това е най-скъпото пристанище от този род, цената е почти два пъти по-евтина от рекордьорите в този бранш.

Най-много пари разбира се дават по времето когато се провежда Формула 1.  

И не напразно, възможността да гледаш състезанието от яхтата си, точно до пистата е наистина преживяване. Не съм го гледал от там, но съм бил точно отсреща, срещу тях на трибуната и всичко се виждаше, както на пистата, така и на яхтите като на длан.

Честно казано, едва ли всички там бяха толкова запалени по формулата, отколкото да се покажат отпред.

Ще Ви кажа колко струва това удоволствие, защото ми беше крайно любопитно, сравнявайки го с моето толкова трудно намерено билетче, което също не е никак евтино. Цената варира в зависимост колко е дълга яхтата, а те са доста различни.

За състезанието може да се наложи да се плати до 15-20000 евро за позиция най-отпред за 24 часа. Обикновено цената на ден за най-големите яхти достига до 2000 евро, през останалото време.

След обновяване на пристанището, до него могат да достигат и по-големи съдове, от порядъка на 250-300 метра дължина. Това е от съвсем скоро, след построяването на нова стена специално за тази цел. Ние сме спирали само в морето на рейд, което също е огромно преживяване.

Между другото, кораби над 300 метра почти няма, защото всички се съобразяват при построяването с Панамския канал, който не може да приеме кораб над 300 метра.

Както казах това не е най-скъпото пристанище, но си има всичките необходими екстри и услуги.

Освен Херкулес, от другата страна на двореца има още едно по-малко пристанище Port of Fontvieille от което може да си влезете направо в жилището отсреща. Там цената е над 30000 евро за квадратен метър.

Caffe Florian, най-старото в Италия 

Преди време написах, че има хора, които са ми казвали, какво пък толкова виждате в тази Венеция? Това са такива, които избиват комплекси и се правят на велики. Тогава казах, че съм ги попитал съвсем небрежно, посетихте ли музея Correr и пихте ли кафе в Florian, а те ме гледаха умно, какво ли е това?

Да не би пък аз да се правя на велик и много компетентен, не, не съм такъв човек, просто съм реален и не искам да се правя на по различен от другите, когато нещо ми харесва. Казвам го веднага, нищо че хората отдавна са го оценили.

При посещенията ни в Рим два пъти сме били на улица  Condotti във второто по възраст кафене в Италия Antico caffе Greco, преживяването е невероятно. 

Какво ще почувстваш, като знаеш, че на същата маса са си пили кафето Гьоте, Стендал, Ференц Лист има ли значение колко струва в този момент едно кафе, не.

Нещо се пренесох в Рим, нека се върнем във Венеция. 

Минаваме отново през Сан Марко и се смеем на хората, които се чудят как да нахранят гълъбите, защото вече е забранено.

Заставаме в средата на площада, отстрани се вихри красива сватба, младоженците отбелязват щастието си на едно от най-красивите места в света. Сигурно никога няма да забравят този момент, опитваме се да се снимаме с тях, а те се смеят. 

Спомняме си младините и решаваме веднага, че сега е момента да седнем в най-старото и известно кафене в Италия Florian.

Няма да забравя годината от която съществува, пише го в менюто, след 10 години ще направи три века. За ваше сведение Antico в Рим е само с 40 години по-младо.

Името идва от първия собственик, който се е казвал така и от тогава по наследство собствеността се предава от поколение на поколение.

Сядаме навън, времето е малко намръщено, но отвън е оркестъра, не е за изпускане. Свирят прекрасна класическа музика и отново се пренасяш в онези векове.

Менюто е кратко и ясно напитки, перфектни десерти, от всичко по-малко, без излишни неща. Поръчваме си капучино, различни десерти и сок. Идват в луксозни табли, със специални картички и салфетки, всичко на масата е като сувенир, не ти се иска да го докосваш.

И докато се наслаждаваме, слушаме музика, снимаме се с оркестъра и изведнъж завалява дъжд. Всяко зло за добро, иначе кога ще влезем вътре в кафенето, бях забравил, че истината е вътре.

За три века са направени доста реставрации, но същността е запазена. Има на разположение няколко зали, които носят различни имена. Всичко е като шедьовър на изкуството, невероятни платна, кадифе, огледала и лукс. Може да видите снимките ми направени там, въпреки огромното неудобство да се снима на подобни места.

Дъжда ни направи услуга, пренесени в залите където винаги може да срещнете някоя знаменитост, а можеше  да забравим да влезем. Накара ни да останем доста време и да забравим за действителността.

Отново сме на една маса с Гьоте и дори Казанова, да не изброявам другите велики гости минали от тук. Дъжда продължаваше да вали, залите се напълниха, места почти нямаше, оркестъра вече не свиреше. Да в този ден не посетихме нищо друго, но това ни стигаше.

Може да си закупите като сувенир доста неща с марката Florian, шоколади, вино, дражета, чай и разбира се кафе.

Сигурно веднага ще попитате колко ли сме платили за две кафета, два десерта и два сока, не се сърдете няма да Ви кажа. Това не е хотел и мисля, че не е коректно, колкото и да е, струва си. Ако някой го интересува от любопитство, да ми пише лично ще му кажа кое колко струва. 

Поздрав за всички влюбени от Верона

Снимки

Годината е 2011, месеци февруари и март, мястото градовете на любовта Верона и Венеция, събитията са няколко. 

Свети Валентин, Осми март, Карнавала във Венеция и дата свързана с нашата любов/много години щастие и обич/.

Това което ще напиша в по голямата си част е лична история, но защо да не е споделиш с приятели. Някои ще кажат, че на тези години и след толкова време това е невъзможно, повярвайте това е дори само една много малка част от живота ни изпълнен с любов.

Когато искаш да направиш някой щастлив не са нужни много усилия, а малко повече хъс и фантазия.

  

За тези наши празници, които ние се стараем да съчетаем всяка година аз избрах изненадата и като кулминация точно този единствен ресторант във Верона с името Жулиета и Ромео.  За него малко по-късно.

Пътуването беше прекрасно, няма да описвам всяка спирка, но всичко беше изпълнено с романтика.

Свети Валентин съвпада понякога с Карнавала във Венеция, тогава не беше така, но обаянието беше същото. 

Да пътуваш стотици километри без да знаеш къде ще спреш на следващия ден и какво ще изживееш с любимия човек е голямо предизвикателство и огромно напрежение за него. Това направих аз в тези дни, всичко беше невероятно, прекрасно и още.

Прескачам всичко по пътя и вече сме във Верона. Резервациите бяха направени доста предварително в пълна тайна. Хотелът, отново с името Жулиета и Ромео / писал съм за него в друго пътуване/. Мястото, точно в центъра. 

Къщата на Жулиета на десет минути пеша, а едноименния ресторант на още пет минути по приказните улици на Верона.

Няма да описвам как украсих стаята в хотела, каква обстановка създадох за да бъдат празниците истински, защото ще стане много дълго. Всичко беше уговорено с персонала на хотела месец преди това. 

Резервацията за ресторанта беше направена също от тях по мое желание. И до момента имам връзка с тях, останали очаровани от нашата любов.

След прекрасен ден, изпълнен с какво ли не се отправяме към ресторанта, но преди това трябва да свърша още нещо. Поредната изненада.

Получих съобщение от нашата прекрасна дъщеря, че в жабката на колата ни има скрит подарък. Той трябва да бъде връчен на половинката ми точно в този ден в подходящ момент. И той настъпи.

 Влизаме в двора на Жулиета, пълно с туристи и влюбени. Заставаме пред статуята на Жулиета, но трудно се добираме до нея.

Късмет, виждам семейство българи, тихомълком им давам камерата и фотоапарата, казвам им да снимат това което ще се случи. Издебвам момента, вдигам високо една червена кутийка в формата на сърце, да видят хората и да ни дадат малко време.

Те разбират веднага, правят шпалир и застават 

онемели. Сега е момента, падам на колене пред изпадналата в паника от изненада моя половинка, точно пред статуята на Жулиета и слагам отново пръстен на ръката на моята любов след 35 години брак. Тя почти припаднала се навежда към мен, аз е подкрепям, целувки и това е върхът на любовта. В този момент бурни аплодисменти огласят къщата на най-известната жена в света, щракат светкавици, камери снимат, следват искрени поздравления от непознати хора, какъв миг господи.

Цял клас ученици искат да се снимат с нас, преследват ни по улиците и се радват наравно с нас. Миг спри. Поръчението на нашето мило дете е изпълнено успешно и тя беше с нас, в нашите сърца.

 Нашите сънародници се справиха отлично и снимки и видео бяха налице. Спомен завинаги.

Няма да разглеждаме къщата, нямаме сили, а сме го правили многократно. 

Напускаме бързо двора, вече и на нашата любов, всички погледи са вперени все още в нас, трябва да се измъкнем.

Още една спирка преди да стигнем ресторанта, 

къщата на Ромео, не толкова известна, дори затворена, но ние сме вече пред нея, учениците са още след нас, преследват любовта.

  Въжена железница към MontecatiniAlto
Funicolare

Посещението на Montecatini Terme е неразривно свързано с изкачването до някогашната крепост Montecatini Alto. Гледката и от едната и от другата страна си заслужава.

Отправяме се към покрайнините на Montecatini, минаваме покрай Stabilimento Tettuccio, най-известния термален извор в района. Но за това място в друго мнение, а ние решаваме да го разгледаме на връщане.

Достигаме целта, старинна въжена железница от един вагон, който ще ни качи до крепостта. Влакчето боядисано в червено е невероятна атракция, сякаш от приказките. Взимаме билети, които не са никак скъпи на базата на това което ще преживеем.

Рядко се случва да изпитваш такова удовлетворение, че можеш да посетиш подобни места. Качваме се, заставам на предната платформа, без въобще да си мисля за сядане във вагона. Funicolare пуска сирената и потегля по-стръмният наклон. 

С какво по напред да снимам, камера или фотоапарат. Изживяване, красота, гледка. Наближаваме средата и отгоре се задава друго влакче с което ние трябва да се разминем, но как. 

Спокойно, всичко е изчислено, само в средата на трасето коловозите стават два, разминаването е уникално. Възгласи на удоволствие от туристите огласят района. Пристигаме на горната платформа, обръщам се назад, боже каква гледка, на връщане отново трябва да съм на платформата, но от другата страна.

Слизаме, виждам разписанието за връщане и вече сме в уникалното селище-крепост Montecatini Alto.

Тук завършва първата част от нашето посещение в Тоскана. 

Следващ маршрут е невероятното крайбрежие на Тоскана, намерил съм подходящи хотели и трябва да ги използваме, след което ще се върнем да продължим пътя си през останалата част на тези невероятни места.

Palazzo Barberini - Galleria di Palazzo Barberini

Рим

Отново сме във вечния град Рим. Ще влезем в още едно прекрасно място наречено Palazzo Barberini.

Палацо Барберини, което преведено означава дворец е построен през 17 век от едноименната фамилия. Ако сте се интересували от папите във Ватикана, има един папа, който се е казвал Урбан, точно това е собственика на този дворец с истинско име Барберини.

Трябва да се отбележи, че в построяването на тази красива сграда взима участие и великия Бернини. Много са малко изящните сгради в Рим от този период върху които големия гении да не творил.

Днес двореца е запазил своята красота и величие, след като е превърнат в галерия за старинно изкуство.

След като слезете от метрото на спирка носеща също името Барберини, сте много близко до двореца. 

На този площад всичко говори за тази фамилия, ще видите хотел, заведения и друго което може да се кръсти на този папа.

Пиаца Барберини е доста възлово място в Рим и доста натоварено от автомобили и градски транспорт. От тук може да стигнете до всяка точка на вечния град.

Не забравяйте преди на напуснете площада да разгледате красивия фонтан Fontanadel Tritone, отново дело на Бернини, открит лично от вече споменатия папа Урбан.

Отправяме се към галерията за да станем свидетели на нови шедьоври на големи художници. Разстоянието от метрото е около 200-300 метра до нашата цел.

Пристигаме и влизаме през красива градина, която преди години е била величествена, но за съжаление е унищожена. Веднага след като вече сте в двореца погледнете витите стълби, те също са шедьовър на архитектурата.

След като си купим билети/мисля, че бяха 5-7 евро/, се качваме на първия етаж и попадаме пак в един свят, който най-много харесвам, около 16 и 17 век.

Един от любимците ми Караваджо, отново е централна фигура, по колко картини са нарисували тези майстори, че присъстват във всички големи галерии. А колко от тях са в частни колекции, които никога няма да видим на живо.

Освен Караваджо ще видим още Tintoretto,  Baglione , Рафаел, Холбайн , Tiziano, Перуджино и други по малко известни художници.

Ще се насладите на цяла колекция скулптори на великия Бернини. Не знам за картините, но този човек как е смогвал да изработи толкова невероятни произведения за един живот, като се има в предвид колко сложни са всичките скулптори, които сме видяли.

Тук са великите произведения на Ел Греко, Рождество Христово.

Централно място заема шедьовъра на немския художник Холбайн,Портретът на крал Хенри VIII, картина която ще видите на всички проспекти рекламиращи галерията.

Още много мога да Ви разкажа и за тази галерия, но нали трябва и Вие нещо да преоткриете  в нея като я посетите.